Job 11

Първа реч на Софар. Йов трябва да се смири

1 В отговор Софар Наамец каза: 2 „Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав? 3 Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами? 4 Ти рече: „Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.“ 5 О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе 6 ^a и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове.

7 Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия? 8 Това е като небесните висини – какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята – какво можеш да узнаеш? 9 По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето. 10 Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства? 11 Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание? 12 Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.

13 Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце 14 – и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, – 15 тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. 16 Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода. 17 И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро. 18 И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш – и можеш да почиваш спокойно. 19 Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят. 20 А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“